Ferrari

Ferrari S.p.A. („Ферари“ АД) е италиански производител на спортни автомобили, разположен в град Маранело и Модена, Италия.

Компанията е основана през 1929 г. от Енцо Ферари под името Scuderia Ferrari и първоначално се е занимавала със спонсорство на автомобилни състезатели и производство на състезателни автомобили, преди да започне да произвежда пригодени за употреба по обикновени пътища превозни средства през 1947 г. под името Ferrari S.p.A.. Автомобилите на Ferrari са сред най-желаните за притежание и управление автомобили и са символ на висш социален статус и богатство. Компанията е придобила известност през годините, благодарение на непрекъснатото ѝ участие в автомобилни състезания и най-вече във Формула 1, където се радва на значителни успехи, особено през 50-те, 60-те и 70-те години на 20 век, както и в края на 20 и началото на 21 в.

В крайна сметка, след години на финансови затруднения, Енцо Ферари продава отдела за спортни автомобили на групата Фиат през 1969 г. Енцо продължава да държи управлението на спортния отдел до смъртта си през 1988 г., когато е на 90-годишна възраст.

Ферари притежава и серия маркови продукти, носещи името Ферари, сред които могат да бъдат открити очила, писалки, парфюми, облекло, високо-технологични велосипеди, мобилни телефони и преносими компютри. В класацията на Файненшъл Таймс на „Стоте най-добри работни места в Европа“ за 2007 г., Ферари е поставена на първо място.

Символът на състезателните автомобили Ферари е изправен на задните си крака черен жребец, изрисуван върху жълт щит и буквите „S F“ (от „Scuderia Ferrari“), със зелена, бяла и червена хоризонтални ленти (националните цветове на Италия) в горната част. Пътните автомобили носят това лого от двете си страни и правоъгълен знак (на изображението вдясно) на предния си капак.

На 17 юни, 1923 г., Енцо Ферари печели състезание на писта Савио в Равена, където среща графиня Паолина, майка на граф Франческо Барака – военен пилот от италианските ВВС и национален герой от Първата световна война, който рисувал кон отстрани на своя самолет. Графинята помолила Енцо да използва коня на своите коли, за да му донесе добър късмет. Оригиналният „изправен кон“ от самолета на Барака бил нарисуван с червен цвят върху облак, но Ферари избрал да използва коня в черно (както бил рисуван на самолетите от ескадрилата на Барака като символ на опечаление, след неговата смърт по време на сражение) като добавил яркожълт фон, защото това е цветът на Модена – родният му град. Трябва да отбележим, че жребецът на Ферари още от самото начало бил много различен от този на Барака. Най-забележителната разлика е опашката, която във версията на Барака сочи надолу.

Ферари използва cavallino rampante на официалните документи на компанията от 1929 г. От състезанито „24-те часа на Спа“ на 9 юли 1932 г., кончето се използва и на колите на Алфа Ромео, спонсорирани от Скудерията.

Фабио Тальони използва cavallino rampante на своите мотоциклети Дукати, тъй като бил роден в Луго ди Романя както Барака и баща му също бил военен пилот през войната (въпреки че не от ескадрилата на Барака, както погрешно съобщават някои източници). С увеличаването на популярността на Ферари, Дукати изоставя кончето – може би благодарение на споразумение между двете компании.

Кончето сега е запазена марка на „Ферари“.

Ярко червен Alfa Romeo 8C 2900 Mille Miglia, 1938 г.

От 20-те г. на 20-и век, италианските състезателни автомобили Алфа Ромео, Мазерати и по-късно Ферари и Абарт (някои и до днешни дни) се боядисват в „състезателно червен“ (rosso corsa) цвят. Това е общоприетият състезателен цвят на Италия по препоръка на организациите, които по-късно се обособяват в настоящата FIA. По същата схема френските автомобили са сини, немските – бели (а от 1934 г. и сребърни), английските са зелени и т.н.

Цветът на автомобила се определя не от държавата, която го е произвела, нито от националността на пилота, а от националността на отбора, за който се състезава дадената кола. Въпреки че след навлизането на спонсорството повечето отбори да изоставят традиционните цветове в името на цветовете на рекламираните марки, Ферари се придържа към червеното, макар и с изменения на неговия нюанс за по-доброто му изобразяване на телевизионните екрани или от 1996 г. за доближаване до червения нюанс на Марлборо, които тогава стават генерален спонсор на болидите.

За масовите автомобили Ферари са използвани 8 червени разцветки^[1].

Модели

До началото на 80-те, Ферари следва схема на наименованията, базирана на трицифрени числа, свързани с работния обем на двигателя:

• За моделите с V6 и V8 двигатели се използва общият работен обем (в децилитри) за първите две цифри от номера на модела и броя цилиндри като трета цифра. Така например 206 е автомобил с V6, двулитров двигател, а 348 използва V8, 3,4-литров мотор. Но пък при F355 последната цифра се отнася за 5 клапана на цилиндър. С появата на 360 Modena, цифрите към моделите с V8 двигатели (които сега имат и име освен номер) вече отразяват само работния обем на двигателя. Този подход към номерирането се запазва и при последния засега модел с V8 мотор – F430.
• За моделите с V12 двигатели номерацията показва работния обем (в кубични сантиметри) на един от цилиндрите. По този начин известната 365 Daytona е с работен обем от 4390 см³. Някои по-съвременни модели обаче, какъвто е 599 носят трицифрено обозначение, което показва само общия работен обем на двигателя.
• Моделите с боксерни 12-цилиндрови двигатели имат обозначение, показващо работния обем в литри. Затова 512BB има 5-литров, 12-цилиндров боксерен двигател.
• Някои модели, като Mondial и Testarossa не следват трицифрената схема на номерация.

Повечето Ферарита имат и буквено означение към своя номер, което показва типа каросерия. Важат следните общи правила:

• M, означаващо „Modificata“, се добавя в края на моделния номер на автомобил, който представлява модифицирана версия на предишен такъв, но не цялостна еволюция (виж F512M и 575M Maranello.
• GTB са закрити купета берлинета.
• GTS при по-старите модели са открити спайдери или кабриолети (виж 365 GTS4; при по-новите модели обаче тази наставка се използва за моделите тарга (виж Dino 246 GTS; изключение прави 348 TS, което е единствената тарга, обозначена по различен начин. Настоящите кабриолети носят обозначението „Spider“ (виж F355 Spider и 360 Spider.

Тази схема на наименованията понякога е доста объркваща, когато някои напълно различни автомобили използват един и същи двигател и каросерия. Много ферарита имат и допълнителни имена (като Daytona) за по-лесното им отличаване. Много от тези имена всъщност не са оригинални заводски наименования. Например името Daytona е в почит на тройната победа на Ферари през февруари 1967 г. на 24-те часа на Дайтона с 330P4.

Различните модели Dino са наречени на сина на Енцо, Дино Ферари, и технически погледнато не са ферарита, въпреки че според техния замисъл и предназначение се смятат за такива.

В средата на 90-те, Ферари добави буквата F в началото на всички модели – практика, изоставена набързо след F512M и F355, но наскоро отново подхваната с F430.