Lancia

Ланчия е италиански производител на автомобили, основан през 1906 г. от Винченцо Ланча, като компанията става част от ФИАТ Груп през 1969 година.

Ланчия има дълга история в производството на автомобили и запомнящо се представяне в Световният рали шампионат, като е спечелила общо 10 световни титли. Модерните модели на компанията се разглеждат като по-луксозна алтернатива на моделите в гамата на ФИАТ, върху чиято база се основават.

Една от запазените марки на фирмата е използването на букви от гръцката азбука, с които кръщават своите модели.

Главен изпълнителен директор (CEO) на Ланчия е Оливие Франсоа.

История

Ланчия е основана на 29 ноември 1906 г. в град Торино, от Винченцо Ланча и приятелят му Клаудио Фоголин, и двамата състезатели от отбора на ФИАТ, с името Lancia & C. Първият автомобил на Ланчия е модела „Tipo 51“ с мощност 12 к.с. (по-късно е наречен „Алфа“), е направен през 1907 г. Тази кола е снабдена с малък четири цилиндров двигател, с мощност 58 к.с.

Ланчия е символ на много автомобилни иновации. Такива радикални и смели решения започват от модела „Theta“, създаден през 1913 година, която беше първият автомобил в Европа, снабден с електрическа система, поставяна като стандартно оборудване. Първата кола, чиято кабина е от тип „монок“ е модела „Ламбда“, произвеждан от 1922 до 1931 година, който е снабден с независимо предно окачване, и хидравлични амортесьори.

През 1948 година произвеждат 5-степенна скоростната кутия, която е монтирана при производство на автомобилите от Серия 3 Ardea.

Ланчия представя за първи път V-образен, 6 цилиндров двигател, на премиерата на модела „Aurelia“, след като по-рано компанията е правила експерименти с конфигурации V8 и V12. Ланчия е и първата компания, която произвежда V-образен, 4 цилиндров двигател.

Също така, компанията е пионер в използването на независимо окачване, при производството на автомобили.

Лого

Оригиналното лого на компанията е разработено от граф Карло Бишчерети ди Руфия. Логото изобразява копие и щит със знаме. Автомобилния музей в Торино е кръстен на него.

Логото придобива нов дизайн през 2007 година.

Асоцииране с други производители

Ланчия не е тясно свързана с други производители до края на 60-те години на ХХ век. По това време продукцията на компанията е с висока цена, най-вече поради високите стандарти на производство. В стремежа си да произвеждат продукт с най-високо качество, шефовете на компанията жертват производителността и повишените разходи, и когато от другият голям производител – ФИАТ, предлагат да изкупят компанията през 1969 г., те приемат.

Това не е краят на самостоятелната марка „Lancia“, като компанията под новото ръководство продължава да произвежда нови модели, първият от които е легендарният „Стратос“ (1970), последван от моделите „Гама“ и „Бета“, като по този начин ФИАТ демонстрира, че иска да запази имиджа на марката която е придобила.

Ланчия D50A, с която компанията участва в Световният шампионат на Формула 1, 1954 година.

През 1980 г., компанията си сътрудничи със шведската компания СААБ, като друг много популярен модел – Ланчия Делта се продава като „Сааб 600“ в Швеция. През 1985 г. от компанията споделят платформата за модела „Тема“ със СААБ 9000, ФИАТ Крома и Алфа Ромео 164.

Формула 1

Легендарната Ланчия Стратос.

След като синът на Винченцо Ланча – Джани Ланча става директор на фирмата, тя започва да участва по-често в моторните спортове, и в крайна сметка в Ланчия взимат решение за създаването на спортен автомобил, с който да участват в световният шампионат на Формула 1. Виторио Хано е избран за дизайнер на новата машина, и неговата състезателна машина „Lancia D50“ е готова за Голямата награда на Испания 1954 , когато Алберто Аскари печели пол-позишън. В състезанието за Голямата награда на Монако 1955 Аскари катастрофира в района на пристанището, след като пропуска един шикан. Една седмица по-късно Аскари загива при инцидент, в тестовете на спортен автомобил Ферари, на пистата Монца. Със смъртта на Аскари, както и поради финансови проблеми, Ланчия се оттегля от състезанията. Общо Ланчия спечелва две победи и десет подиума във Формула 1.

Тхническият екип на Ланчия е прехвърлен към екипа на Скудерия Ферари, когато Хуан Мануел Фанджо спечелва шампионат през 1956 година, с автомобила Ланча Ферари.

Рали шампионат

Ланчия се представя много успешно в моторните спортове през годините, но най-вече в Световният рали шампионат WRC. Във WRC, те стават най-успешния тим, който печели титлите при производителите, с амвтомобила Ланчия Стратос (1974, 1975 и 1976), с модела Ланчия 037 (1983) и Ланчия Делта (от 1987 до 1992). Делта става и най-успешният модел в историята на шампионата

Ланчия Делта S4

Юха Канкунен и Мики Биасон спечелват и две титли при пилотите, с Ланча Делта Интеграле. Други пилоти, печелили победи с автомобили на италианският производител са: Марку Ален, Дидие Ориол, Сандро Мунари, Бернар Дарниш, Валтер Рьорл, Бьорн Валдегард и Хенри Тойвонен.

Историята на Ланчия е помрачена от трагедия, при която загива талантливият италиански пилот Атилио Бетега в Рали Корсикa 1985, с автомобил Ланча 037, а по-късно и от смъртта на финландския шампион Хенри Тойвонен, който загива с Ланча Делта S4 в същото рали, точно една година по-късно. Тези смъртни случаи в крайна сметка водят до края на група Б.

Други автомобилни състезания

По време на господството на Ланчия в Световният рали шампионат, компанията решава да разширява дейността си в други шампионати със спортни автомобили, в края на 70-те години, като това продължава до средата на 80-те. Първоначално се разработва протопип на Ланчия Стратос „СН“, който да участва в шампионата на ФИА „Група 4“, както и разработка, с която компанията участва за кратко в шампионата на ФИА „Група 5“. Колата е заменена с модела Ланчия Монте Карло. През 1982 г. екипът е преместен в „Група 6“, като се състезава със Ланчия Спайдър, последван от участие в „Група В“, със модела Ланчия LC2, като основна черта на модела е двигателя Ферари, с който се състезават през 1983 година.

„Ланчия LC1 Мартини“, от 1982 година.

LC2 спечелва 13 пол-позиции, но резултатите в състезанията като цяло са възпрепятствани от лошата надеждност и високият разход на гориво, като успяват да спечелят три европейски и едно световно състезание по издръжливост. Неспособността на екипа да се конкурира с господстващият по това време германски модели Порше 956 и Порше 962, водят до напускането на тези шампионати в края на 1986 г., с цел екипа да се съсредоточи върху Световният рали шампионат, но няколко частни екипи продължават да се състезават с модела LC2 до началото на 90-те години.